doktori.bgкартотека на лекарите

Дежурен лекар извън работното време – къде отивате вечер

Редакция на doktori.bg · публикувано 05.11.2026 · фактите са сверени с източниците на 05.11.2026

Дежурен лекар извън работното време се осигурява през личния ви лекар: общопрактикуващите лекари са длъжни да осигуряват постоянен денонощен достъп до медицинска помощ на задължително здравноосигурените си пациенти. Когато състоянието застрашава живота, не търсите дежурство, а се обръщате директно към Спешна помощ.

Кой отговаря за дежурния лекар по НЗОК

Денонощният достъп е задължение на вашия общопрактикуващ лекар (ОПЛ) към записаните при него лица. Той не е отделна услуга, която избирате от списък. От 01.01.2011 г. определени заведения могат да разкриват дежурни кабинети. Това са групови практики за първична и за специализирана помощ, медицински центрове, медико-дентални центрове и диагностично-консултативни центрове.

Принципът е заложен и в закона. Законът за здравето поставя като принцип осигуряването на достъпна и качествена здравна помощ (чл. 2, т. 2). Конкретният ред вечер обаче не е единен за страната. Той зависи от начина, по който вашият лекар е организирал достъпа.

НЗОК поддържа в сайта си отделни страници за помощта от личния лекар и за здравната помощ по време на празници. Там проверявате сами актуалната информация, преди да тръгнете.

Как личният лекар осигурява денонощен достъп

Лекар с индивидуална практика има два пътя. Първият е договор със заведение, което е разкрило дежурен кабинет. Вторият е собствена организация на 24-часова консултация по телефон, в амбулаторията или в дома на пациента, по преценка на самия лекар.

Затова две семейства от един град могат да имат различен ред за вечерта. Единият пациент се насочва към дежурен кабинет в групова практика. Другият първо се свързва с лекаря си по телефона. И двата варианта изпълняват изискването за денонощен достъп.

Ако не сте сигурни при кого сте записани или искате друг лекар, вижте как се сменя личният лекар.

Неотложна помощ и спешна помощ – къде е разликата

Двете понятия не са едно и също. Неотложната помощ е за болни и пострадали, чийто живот не е пряко застрашен, но които се нуждаят от помощ в кратък срок, за да се предотврати усложнение (чл. 2, ал. 1 от Наредба № 10). Тя се оказва безотказно и по всяко време на денонощието (чл. 2, ал. 2).

Спешните състояния са тези, които застрашават живота или могат да доведат до съществено увреждане. Министерството дава като примери инфаркт, инсулт, отравяне, травма и изгаряне.

ПоложениеКъм кого се обръщатеОснование
Неразположение вечер, без заплаха за животаДежурен кабинет или 24-часова консултация чрез личния лекар
Нужда от помощ в кратък срок, животът не е пряко застрашенНеотложна помощ у дома или в приемно звено
Състояние, което застрашава животаСпешна помощ, директно

Източник: Министерство на здравеопазването; Наредба № 10 от 1994 г. по текста в Lex.bg

Как действа екипът за неотложна помощ по наредбата

Звената за неотложна помощ работят в дома на болния при всяко повикване и в поликлинични кабинети, когато звеното е в заведение без спешно приемно отделение (чл. 5, ал. 3). Спешните приемни отделения и сектори осигуряват амбулаторния прием в извънработното време на поликлиниките (чл. 5, ал. 5). Домашните посещения се предават от регионалната координационна централа на центъра за спешна медицинска помощ (чл. 8).

Времето от получаване на задачата до пристигане на екипа при пациента не трябва да е повече от 30 минути (чл. 12). Това е нормативен ориентир за организацията, а не обещание за конкретен случай.

Наредбата е обнародвана през 1994 г. и изменена през 1995 г. Затова проверете в Държавен вестник и в Lex.bg дали разпоредбата е в сила в сегашния си вид, преди да се позовавате на конкретен член.

Какви документи получавате след посещението

След неотложно посещение екипът попълва бланка № 803 „Лист за бърза и неотложна медицинска помощ“ и бланка № 119, медицинско направление за консултация, хоспитализация и санаторно-курортно лечение (чл. 11, т. 4). Бланка № 803 остава в архива на центъра за спешна медицинска помощ и се съхранява 1 година. Ако останете у дома, бланка № 119 се предава на вас, на ваш близък или на общинското здравно заведение, според състоянието ви.

Ако трябва да отидете при специалист, личният лекар издава направление, валидно 30 календарни дни. Вторичният преглед при специалиста е до 30 календарни дни от първичния. Разликата между видовете бланки е описана в материала за направленията по НЗОК.

Какво се случва, ако отидете директно в Спешна помощ

Човек със здравословно неразположение трябва първо да посети личния си лекар. При тежко състояние може да потърси директно Спешна помощ. Ако сте се обърнали директно към нея и се окаже, че имате нужда от незабавна помощ, тя е длъжна да ви окаже грижа и при нужда да ви закара до най-близката болница, където може да се проведе лечение.

Когато най-близката болница няма капацитет за нужните грижи, центърът ви откарва до най-близката клиника, която може да ги осигури. При случай, който не е спешен, сами се придвижвате до болницата, в която искате да се лекувате.

По наша преценка най-честата грешка е да се чака до сутринта при оплакване от списъка на спешните състояния. Обратната грешка е да се товари спешната помощ за неотложно, но не животозастрашаващо оплакване. И в двата случая първото решение е за състоянието на човека, а не за часа. Тълкуването на конкретния случай остава за лекаря.

Въпроси и отговори

Плаща ли се такса при дежурен лекар? В използваните източници няма отделна сума за дежурен кабинет. Общото правило за таксата и освободените лица е в материала за потребителската такса. Условията в конкретното заведение проверявате там или в РЗОК.

Трябва ли ми направление за дежурен кабинет? Използваните източници не казват това нито за дежурните кабинети, нито за неотложната помощ. Не го приемайте като извод. Попитайте личния си лекар или РЗОК.

Как разбирам къде е дежурният кабинет на моя лекар? Попитайте го в рамките на работното му време. Мястото зависи от това дали има договор със заведение с дежурен кабинет, или осигурява 24-часова консултация сам. Общата информация за помощта от личния лекар е и на страницата на НЗОК.

Източници

  1. Министерство на здравеопазването: Медицинска помощ – раздел за граждани
  2. Lex.bg (Държавен вестник): Наредба № 10 от 31 май 1994 г. за неотложната медицинска помощ
  3. Национална здравноосигурителна каса: Здравна помощ по време на празници
  4. Национална здравноосигурителна каса: Възможности за помощ от своя личен лекар
  5. Lex.bg (Държавен вестник): Закон за здравето

Текстът обяснява правилата; не е медицински съвет. Ако нещо се е променило, пишете ни: kontakt@doktori.bg.

Още от пътеводителя